Казвам се Емил Найденов. По образование съм минен инженер, по професия – притежател на бизнес, социалното ми положение е… Нека ви обясня…

Завърших висше образование (Минно-Геоложки Институт в Москва) преди 18 години и веднага започнах работа. Тогава нямах никаква представа за бъдещето си, но то се случваше ден след ден, в продължение на 12 години.

Никога няма да забравя първия си работен ден. Беше юлско утро, 5 часа сутринта. Служебният автобус с мъка пъплеше нагоре към мината, която беше далече в планината. До началото на смяната ми оставаха около два часа, от които час и половина – път. Спомням си, че тогава бях много притеснен от един въпрос, който внезапно възпламени мислите ми…
”Дали така ще е следващите 30-40 години?”

Оттогава измина доста време - една голяма част от което напразно. И все пак, животът се обърна така, че захванех собствен бизнес. Изкарвах добри пари, които без усилия харчех. Смених набързо 3 коли - фолксваген пасат, мерцедес, беемве. Така минаха няколко години... И с пари, и без пари, резултатът бе плачевен.

После дойде ред на финансовата грамотност. Един ден брат ми ме покани да поиграем Кешфлоу. Само след 15 минути страшно се ядосах и с думите: "Брат, като се гледам какъв съм бил глупак, не мога да се понасям!" напуснах дома му. Беше наистина доста гадно...

Вторият път играх повече от 3 часа, без да мога да се измъкна от Омагьосаната въртележка. Обвинявах заровете, пазара, лошия късмет, Кийосаки, времето... А в това време умът ми бавно, но славно започна да загрява... Играта ме увлече! До такава степен, че я изучих в детайли и сега не само, че я играя с лекота, но и съм помогнал на повече от 100 човека от най-различни части на страната да навлязат в нея.

Не зная дали днес съм станал по-умен, по-талантлив или по-предприемчив, но със сигурност зная, че вече съм доста по-информиран в една област от живота, за която в института не бях учил нищо – парите. Тази информираност ми помогна да се пенсионирам на 43 г. (имам предвид, че не ми се налага да работя, за да се издържам).

Оттогава насочих усилията си към нещата, които обичам да правя, и едно от тях е да споделям опита си с хората, които се интересуват. Днес виждам на срещите ни млади хора и те често ми завиждат за това, което чуват. Но аз им завиждам много повече затова, че го чуват достатъчно рано, за да могат да постигнат свобода и богатство много по-рано, и вероятно в по-големи размери.

Случвало ли ви се е да се питате: “Наистина ли трябва всеки ден по 10-12 часа да изкарвам прехраната си, която изяждам обикновено за 1-2 часа? Какво става с останалото време, къде отива то?” Аз намерих отговорите. Ако искате, и вие можете! Ако трябва, готов съм да помагам! Обадете ми се! Моят GSM е 0888 920484.