НАЕМЕН РАБОТНИК СРЕЩУ ПРЕДПРИЕМАЧ – КАКВА Е РАЗЛИКАТА
Една статия, написана от Робърт Кийосаки за Аmazon.com,
като един от неговите пионери в Залата на славата

През 1983 г. бизнес школата в Харвард издаде статия, озаглавена „Перспективи за предприемачество”, написана от професор Хауърд Стивънсън, която определя различията между предприемачи и наемни работници. Това е една от най-ясно написаните статии по този специфичен въпрос, която съм чел. Макар че бяха разгледани много различия, намирам две от тях за особено основополагащи.

Първата разлика между предприемачи и наемни работници е:
Наемните работници са насочени към ресурсите.
Предприемачите са насочени към подходящата възможност.

Един човек с мислене на наемник ще каже: „Бих започнал собствен бизнес, но нямам достатъчни пари.” Или „Имам желание да инвестирам в този недвижим имот, но нямам пари в брой.” И в двата примера човекът се съсредоточава върху ресурсите, в този случай – върху липсата на пари, а не върху възможността. В подобна ситуация човек с мислене на предприемач би казал: „Нека започнем бизнеса и ще го финансираме от паричния поток.” Или „концентрирайте се върху работата и ще намерим парите по-късно.”

За онези от вас, които не са запознати с книгата „Богат татко, беден татко”, това е моята история на израстване с двамата „татковци” – и двете перспективи за пари, финанси и инвестиране.

Моят истински татко, когото наричам моят беден татко, защото най-накрая умря разорен – беше трудолюбив, добре възпитан училищен инспектор в Хавай. Той вярваше, че ще получите добро образование, ще си намерите добра работа с добри доходи и ще оставите правителството да се погрижи за вас като се пенсионирате. Виждаше много подходящи възможности, но не успя да се възползва от тях просто защото се съсредоточаваше върху ресурсите. Вместо да предприеме действие, той често казваше: „Искам да можех да го направя, но не мога да си го позволя.” Или „Бих започнал собствен бизнес, но се нуждая от сигурна работа, тъй като имам ипотека за изплащане и деца за изхранване.”

Моят богат татко, бащата на най-добрия ми приятел така и не беше завършил осми клас, но имаше дух на предприемач. Той ме учеше много на това как богатите мислят за парите. Започна от нулата и накрая стана един от най-богатите хора в Хавай. Днес някои от най-големите хотели по брега на океана в района на Уайкики са построени върху земя, която е собственост на неговото семейство. Той казваше: „Ако нямате ресурси, трябва да станете находчиви.” Ето защо забрани на сина си и на мен да използваме думите „Не мога да си го позволя” и „Това е невъзможно”.

Богатият ми татко казваше: „Бедните хора казват ”Не мога да си го позволя” и затова са бедни.” и „Когато в бизнеса казвате „Това е невъзможно”, вашата конкуренция казва „За нас е възможно”. Той вярваше, че всеки път, когато кажехме: „Не мога да си го позволя”, мозъкът ни спира да работи и заспива. Така ни накара да се запитаме: „Как мога да го постигна?”, „Как мога да имам това?”, за да отворим съзнанието си за нови идеи и увеличим възможностите в живота си.

Втората разлика между предприемачи и наемни работници е:
Наемните работници управляват чрез йерархически структури.
Предприемачите управляват чрез системи, използващи ресурсите на други хора и организации

Това означава, че ръководителите с мислене на работник биха наели хора и биха „опитомили” техния потенциал. Вместо да накара външна фирма да върши тяхната творческа дейност, един ръководител с мислене на наемник ще предпочете да наеме талантливи хора и да ги постави под контрола си. Макар и да го прави с икономически подбуди, изводите показват, че първичната подбуда е контролът. Ето защо работниците са привлечени от ръководния стил, който е по-подходящ за военния, командно-контролен тип организация.

Моят беден татко имаше успех в йерархията на държавните учреждения, накрая се издигна до върха на образователната система като образователен инспектор и се кандидатира за заместник-губернатор на щата Хавай. След като изгуби тази битка и позицията на образователен инспектор, той се захвана с предприемачество. Закупи един магазин за сладолед, който фалира за по-малко от година. Защо? Въпреки че причините бяха много, една от тях беше неговият начин на ръководство и управление. Когато казваше: „Скачайте”, никой не скачаше.

Вместо военния, командно-контролен начин на ръководство, моят богат татко използваше един по-отзивчив и сътруднически стил на ръководене. Той насърчаваше сина си и мен да се учим да ръководим и управляваме хора, от които не се изисква да спазват нашите заповеди и които не се нуждаят да скачат, чувайки думата „Скачай”. Вместо да наема хора и да ги „опитомява” богатият татко се свързваше с други хора и организации, които обикновено му спестяваха разходи и в същото време увеличаваха неговите ресурси и влияние на пазара.

Днес компанията ни „Богат татко” следва съветите на богатия ми татко. Вместо да се превърнем в самостойна издателска къща, ние предпочитаме чрез договор за съвместна дейност да си сътрудничим с „Тайм Уорнър Бук Груп”, както и с лицензирани издатели от цял свят, които предлагат книгите ни на 43 езика. По този начин поддържаме малък на брой основен персонал, въпреки че използваме хилядите работници на издатели по целия свят.

Даването на преимущество на качествата и ресурсите на партньорите не е достатъчно, по-важното е да изберете подходящите партньори – онези, които са съпричастни с вашите цели и ценности. Избирането на правилните партньори ще разграничи успеха от провала, както и получаването на личен опит.

Докато компанията „Богат татко” се разраства, ние работим с партньори, които предоставят много по-големи възможности, отколкото сами бихме успели да преследваме. В предприемачески дух ние се съюзяваме с водещи медийни организации и международни рекламни фирми, които направиха известна марката „Богат татко” с техните световно разпространени мрежи.
Създавайки мрежа от работници, които не наемаме и чиято работа не „опитомяваме”, като предприемачи ние оставаме малко, но увеличаваме пазарния си дял вместо да се конкурираме.

През 1989 г. светът се промени. Берлинската стена падна и се появи Интернет. От свят на стени се превърнахме в свят на мрежи, системи от хора, които работят като си сътрудничат, а не като се конкурират. За мене е особена чест да бъда признат от amazon.com като пионер в смелия нов свят на мрежата, създадена от големия предприемач Джеф Безос. Ние, от компанията „Богат татко” се присъединяваме към отпразнуването на успехите на Амазон и приветстваме вашето ръководство на този свят на мрежи, а не на стени.

Има ключови и съществени различия между начина на мислене на работника и предприемача. Една от най- големите придобивки в този свят от мрежи е, че сега светът е отворен за бизнес за милиарди хора, които предпочитат да мислят като предприемачи, а не като наемни работници.

Гледайте своя собствен бизнес. Овладейте финансовото си бъдеще, мислейки като предприемач, а не като наемен работник
През октомври 2005 г. бях в Ню Йорк, където изнесох лекция за бизнеса с недвижими имоти и инвестирането в тях. Един от другите основни лектори беше Доналд Тръмп. След моето изказване един млад мъж дойде при мен и ми каза: „Добра реч, но не можете да правите това, за което говорите, тук в Ню Йорк.”

Опитвайки се да бъда възможно най-любезен, отговорих: „Е, Доналд Тръмп го прави.”
„Да, да”, каза младият мъж. „Вие, господа, изнасяте речи за това, но съм сигурен, че не можете да го постигнете.”
Чувайки често този наивен довод (без значение къде се намирам по света), аз веднага отвърнах: „Вие сте прав. Не можете да правите това тук, но аз мога и щях да го правя, ако живеех в Ню Йорк. А и Доналд Тръмп определено постига това, за което Вие казвате, че не може да бъде постигнато.”

Една причина младият мъж и другите като него да твърдят „Вие не можете да го постигнете” или „Аз щях, ако имах достатъчни пари” е, защото те мислят като наемни работници, а не като предприемачи. Дори и да сте предприемачи, може да мислите като наемници. Няма да успеете да промените бизнеса си и резултатите от него, докато не промените начина си на мислене.